50-ти юбилеен



Когато едно начинание достигне до цифрата 50 (петдесет), обикновено му честват юбилей.
Когато Хипертуршия достигне петдесетия си брой, авторът остро го домързява и вместо да напише нови мат'ряли, решава да направи "BEST OF" от наличните.
Истината е, че през годините казах толкова много за себе си и начина си на мислене, че реших повече да не ви занимавам.
Временно...
Не се сещам за нещо некоментирано... поне от важните мръвки. Ако се сетя, няма да ви го спестя, но засега ще наблегна на маршрутите и чат-пат на някой пресен "зеленчук", с който ме срещне Съдбата.
Като казах "зеленчук", искам да благодаря на всички, дали ми повод да си поговорим и кръстосаме мислите. Повече от 50 са хората, с които обмених емоции и информация на страниците на Туршията! Във всеки от тях съм забелязал нещо, за да го помоля да материализираме срещата си. Поне още толкова са тези, които не успях да "хвана на тясно" - не всеки се чувства комфортно на показ.

Важното е, че заедно порастнахме.
В различни посоки, разбира се, но в това е чара на начинанието.
Всичко започна преди седем години от медицинския лайф-стайл проект Хипертония.com, за да се трансформира на принципа "от всеки дефект - ефект" в настоящата Хипертуршия.
С хората разговарям, за да покажа добрите им страни на останалите, а есетата пиша, за да има какво да чете синът ми, когато порастне, а мен ме няма. Дали се справям или не, няма значение... значение има, че опитвам.

Бъдете здрави и добри!


1.2016

My favourites...



За петте години хипертуршийстване, многократно бях провокиран мисловно, както и немалко пъти се "самосезирах" за нещата, които се случваха наоколо. Резултат от това са десетките текстове, които слагам в графата "ТУРШИЛЯЦИ". Държа на подписа си под всеки един от тях, но логично е да имам и my favourites...



Ако приемем, че жизнената ни философия е базата, върху която лежи всичко останало, то на първо място ще поставя САМОДОСТАТЪЧНОСТТА.
Ако приемем, че защитата ни се основава на база познаване на противника, веднага след това ще наредя ПРИТЧАТА ЗА ТРИТЕ "З" и КАК СЕ СТАВА ХЕЙТЪР.

Изграден и защитен, човек обикновено се превръща в родител. Тогава става интимен с ОБРАЗОВАНИЕТО, АЛИАНСНИТЕ РОДИТЕЛИ, а защо не и с БАЩИТЕ-КАРТЕЧАРИ...

Докато чаветата растат, добре е да им се напомня, че СМИРЕНИЕТО е висша форма на джедайското учение, а ВЕРОУЧЕНИЕТО FOR DUMMIES никога не е било толкова актуално.

След това идват периодите на евоВЛЮБциятаи ОДАТА ЗА РЕВНОСТТА, а в по-късните етапи настава TILFОМАНИЯ, ВРЕМЕ ЗА FILF, КОЛЕДЕН MILF и ГРУПИРАНИТЕ АТАКУВАТ.

Разбира се, любовта и страничните ѝ ефекти не са постоянно явление, и в един момент помъдрелите започват да се интересуват от ФИЛОФОБИЯТА иДВУСОЦИОЛИЧИЕТО в обществото, както и от ПОЛИТИКА.

Покрай всичко това, винаги актуални ще са и МНОГОСТРАДАЛНАТА НЕДОЕ*А, ЗАПЪРТЪЧНАТА РЕВОЛЮЦИЯ, ЛЪЖАТА и ТЕЛЕДРИСИЯТА...




Има още много!
За вас не знам, но на мен са ми полезни.
Чета си ги чат-пат и не спирам да си повтарям - ЗНАМ, ЧЕ НИЩО НЕ ЗНАМ. НЯКОИ И ТОВА НЕ ЗНАЯТ.


Будите ли?



Всички се оплакваме от повсеместното идиотизиране.
Всички виждаме, че това е умишлен процес, целящ по-лесното управление на тълпата.
Всички знаем, че това ще доведе до убийство - ще бъде заличена душата на тази държава, тупкащата ѝ, мислеща част, която дърпа всички останали.

Никой обаче не прави нищо.
Или по-точно, всеки се спасява поединично. С променлив успех.

Какво целя с този текст?
Да продължа да представям един по един хората, които будят другите. Тези, които в миналото са наричали БУДИТЕЛИ. Не ме интересува как ще ги наречете днес, но помнете, че това са хората, на които държавата България може да разчита, че ще я има и утре. Не на бесните националисти, или на зачервените другофили, а на мислещите, знаещите и будещите.
В досегашните броеве на Туршията ви срещах основно с такива персонажи. Повече от петседет са “зеленчуците”, които ръсят свежест от страниците и дават пример за повече от петдесет начина как да събудим първо себе си, а след това и хората, с/около които живеем. В хронологичен ред ще давам думата за кратко представяне на следващата доза know-how, събуждаща доброто и рационалното, човешкото и емоционалното.

Знам, масата трудно се променя. Никак даже. Но пък може да ѝ се влияе.
Ако преди 10-тина години теми като подменената ни история, запъртъчната ни революция, криминално-мутрагенската ни еманципация и каквото още се сетите от несъстоялия се “преход”, будеха само присмех и намеци за психично заболяване, днес всеки знае КОЙ, защо и как дърпа конците. Но не прави НИЩО. Всъщност, прави - купува си вестниците МУ, гледа телевизиите МУ, слуша политиците МУ, аплодира клоуните МУ… отглежда и “възпитава” бъдещите МУ крепостни служители.

Това нищоправене е целта, която трябва да бъде взривена!
С думи, с дела, с песни и танци на народите… под вещото ръководство на хората, които дават личен пример, които могат да влияят. Всеки по своя си начин, всички към общата цел.







Един много близък човек ме води на театър. Импро театър. Ха-ха, хи-хи… на сцената бясно се импровизира с участието на публиката, а аз зяпам единствената “женка”. Млада е, хубава е, ся ако е и умна… рецепторът ми за зеленчук светва в червено, и ето - няколко дена по-късно разговаряме с Алиса Атанасова.

Алис, бързам да уточня, че няма да занимаваме хората дали си единствена и неповторима. Интересува ме какво цъка там, отвътре?
Отвътре цъкат въпроси и колебания, както у всеки мислещ човек, предполагам. И се въртят идеи как и какво може да се прави, за да има смисъл пребиваването ни наоколо.

Мислиш ли, че си от типажите, които могат да водят?
Не съм фен на слагането на етикети и типажи. Всеки човек има своите характерни различия. И все пак, за да не бягам от въпроса, бих казала - да, мисля. Не толкова в контекста на предводител и началник, колкото като преносител на идеи, които да вдъхновяват хората около мен. Усетила съм, че имам способността да зареждам енергийно близките си и това ми дава сила да продължавам да действам.

На 26 си. Как ги виждаш нещата от тази височина?
На етап от живота съм, в който съм имала вече първите си големи разочарования и разбивания на илюзии. Но всеки разрив е бил последван от подем на нови неща и вече съм непоколебима в убеждението си, че няма нищо фатално, и че винаги има смисъл да продължаваш да се бориш за нещата, в които вярваш.

Играеш в няколко театъра - това прави ли те финансово независима, или не би се справила без чужда помощ?
Уви, не бих могла да отговоря спокойно и категорично утвърдително. Като човек, който засега изхранва само себе си, се справям. Но все още имам зад гърба си родителите, които при нужда ми помагат.

В тази връзка, какви са шансовете на един артист в БГ да живее достойно, без да участва в халтури?
Факт е, че има хора, които успяват. Това е знак, че е възможно. Но със сигурност е трудно. Смятам, че е изключително важно за твореца да пази хигиена относно качеството на нещата, в които участва. Но си давам и сметка, че когато имаш семейство и можеш да вземеш от реклама на кренвирши повече от месечната си заплата, сигурно е трудно да откажеш. Друг е въпросът и че веднъж продадеш ли се на формат като Комиците например, не знам как се връщаш към стойностни неща и кой те възприема сериозно.
Но въпросът ти беше за достойното. Достойно живеене е това, при което не си принуден да правиш компромис с ценностите си. А не това каква кола караш.

Как мислиш, че може да се излезе от тази ситуация?
Ами вече не знам. Струва ми се, че няма изход. Живеем във време, в което културата е последното нещо, за което държавата се грижи. А именно заради нейното неглижиране сме се докарали дотам, че вече са разместени всякакви морални норми. Положението в България е отражение на собствените ни вътрешни светове. Излизането от тази ситуация е въпрос на личната битка на всеки от нас с простащината и оглупяването. Все пак, лека-полека можем да променяме света, коeто е в рамките на собственото ни влияние и надеждата ми е, че в един момент ще има все повече мислещи хора, дозрели до това да бъдат изискващо и действащо гражданско общество.

Ще опитам да подскажа, а ти кажи дали стрелям в правилната посока. От една страна, разполагаш със сцена, пламенни колеги и способност да влияеш. Разполагаш и със съвременните средства за комуникация. От друга, стадото се влияе и търси пастира…
Хм.. колкото и да ми се иска, влиянието ни не е чак толкова директно. Изкуството може да събуди нови сетива и смисли у човека, но не може да го накара да отиде на площада. А и хората не обичат да им размахват пръст от сцената. Социалните мрежи пък за мен се превръщат все повече в празнословие и обширно поле за мрънкане, но не и за действие. Всеки се изживява в ролятя на пастир, но не и в тази на носещ отговорност. И така си се носим във времето, живуркаме. Не знам накъде клони въпроса ти, но личната ми мисия е да влияя на по-малко хора, но качествено, отколкото да хабя енергия в терзания, че не мога да променя системата. След протестите преди 2 години стана ясно, че сме далеч от голямата промяна.

Наклона на въпроса беше, дали е възможно хората на изкуството целенасочено да моделирате публиката си? И дори повече - дали това не е мисията ви?
Можем да задаваме въпроси и да провокираме хората да търсят отговорите. Всичко друго е утопия. Нито изкуството е толкова влиятелно в днешно време, нито вярвам, че е на добре някой някого да моделира. Мисия може да бъде да накараш хората да разсъждават, а не да падат жертви на манипулативни практики, било то и “за добро” според нечии критерии.

Кои са според теб заглавията, с които къде директно, къде не, от сцената може да се говори на хората за подменената ни история, филофобският псевдо-национализъм, необходимостта от ангажираност със случващото се в страната, нетърпимост към мафията… и все в този ред гадости, които направиха от този народ мърша?
Така ми се случи, че в последните години бях част от проекти, засягащи точно някои от тези теми, така че не мога да не ги спомена. “Самолетът закъснява” и “Гео” са моите лични опити, но далеч не са единствените, които смятам за значими. “На ръба”, “Процесът срещу богомилите”, “Рицар на светия дух”, “Народен враг” са все постановки, повдигащи важни въпроси и засягащи темите за националната ни идентичност и за историята ни. Много важни са и нещата, които правят Театър Реплика - социално ангажирани, смислени, провокативни.

Няма да забравя, как в началното училище ме запалиха по класическата музика. Заведоха ни в Операта, а концерта беше за деца - Картини от една изложба, на Мусоргски. Така забавно ни обясниха базисните неща за това изкуство, че повечето не свалихме поглед от сцената.
На фона на профанизираната нация, не е ли това начина - по малко, популярно, като с деца?
Абсолютно. И в момента има такива концерти за деца и това е прекрасно. А относно “големите”, не мога да виня за безпросветността му един неук човек. Мога да го заведа на театър, да му пусна хубава музика, да му разкажа какво пали мен и в какво виждам смисъл. Всичко това се възпитава, никой не се ражда със знанията и културата си.
Конкретен пример - едно хлапе, попаднало в театъра за първи път, не познава естеството на този свят и си говори както пред телевизора. Този, който го е завел там трябва да му обясни разликата. Колкото по-интересно му е, както е било при теб, толкова по-голям е шансa по-нататък то само да се интересува и да търси.

Как се виждаш на 40?
Търсеща, опитваща, пътуваща, дейна. Неуморима, надявам се. Заобиколена от истински и вдъхновяващи хора.


02.2016, фото И. А. Кютев

Байк парк София



Какво е байк-парк?
Или пък скилс-парк?
Буквално преведено, има велосипеди, умения и парк.
Иначе казано - място, където каращите могат да трупат, упражняват и развиват уменията си на две колела.

За направата му са необходими:
- няколко декара площ на достъпно и комуникативно място, удобно за каращите и живеещи в града
- 50 до 100 камиона земна маса
- камъни
- няколко кубика обработен дървен материал
- малък багер за няколко дена
- много доброволчески труд
Както виждате, нищо трудно, скъпо и непреодолимо. Особено доброволческия труд - има го, та чак прелива...

Ще прескоча частта, в която се обясняваме колко полезно е движението, колко вредно е застояването пред телевизора и в офиса, и как съвременният човек трупа сланина, за да се чуди после къде да я стопи. Има достатъчно напудрени ТВ-водещи и жълти списания, които да "плашат" хората с наднорменото (си) тегло...
Ще прескоча и фактите около колоезденето - колко полезен спорт е, как тренира цялото тяло, не натоварва ставите и скелета, укрепва сърцето и т.н. важниинеобходимифактизацялоточовечество.

Тук ще си говорим за конкретика:
- има ли паркове за велосипедисти в София/България
- къде са и в какво състояние са
- има ли в София места, където човек може да упражнява уменията си
- какви са рисковете от липсата на официални съоръжения
- какво се прави по въпроса




Положението с байк-парковете в България не е никак розово. Единствените градове, за които знам (и съм пробвал), че имат официално изработени съоръжения, са Пловдив, Банско и един частен имот край хотел Ястребец на Боровец. Говореше се нещо за Бургас и Русе, но не мога да потвърдя. В сметката не влизат двата официални байк-парка в курортите Пампорово и Боровец, както и този над Сопот, защото си говорим за градска среда и условията за спорт и колоездене по местоживеене. А и там има предимно трасета, а не съоръжения, типични и задължителни за един съвременен и безопасен за ползване терен.
Особено внимание обръщам на град Пловдив, където благодарение последователните усилия на клуб Крива спица и съдействието на Общината, вече има изградени цели ДВА парка, идеално вписващи се в градската среда, станали притегателен център за каращи от цялата страна (не преувеличавам).

Тъй като живея и работя в София, а и доколкото знам, в подобна ситуация са още около 1-2 млн. души, ще се фокусирам върху липсите и пропуснатите ползи от НЕСЪЩЕСТВУВАНЕТО на официално и обгрижвано от Общината съоръжение.
Когато липсва нещо официално, а от него има нужда, обикновено се появява неофициалната му алтернатива. От 20-тина години, в България се трупа една група колоездещи, които имат нужда от места за развиване на уменията си. Скокчета, дропчета, тейбълтопи, виражи, пъмптраци - все елементи от един съвременен парк, какъвто в българската столица НЯМА.
За щастие, има много обикновени паркове и междублокови пространства, където малки, големи и още по-големи провеждат активна “миннодобивна” дейност - копаят, за да могат да практикуват хобито си. В цялото това пробиване нямаше да има нищо лошо, стига да беше на подходящите места, по подходящия начин и от подходящите хора. Много често действията на “миньорите” влизат в конфликт с визията за градско и парково пространство на некаращите велосипеди. Отделно, някои от нелегалните съоръжения са откровено опасни и за ползващите ги, и за минаващите покрай тях. Всичко това води до постоянен процес на изграждане-разваляне, което не е в интерес на никоя от страните.
Нямам статистика за пострадалите байкъри от идиотски направени скокчета, или пък за пострадали граждани от идиотски байкърски изпълнения, но със сигурност в общ интерес е това да не се случва. А за да не се случва, би трябвало да се случи нещо много по-естествено и логично - да се изгради един (а защо не и няколко) байк-парка, където практикуващите хобито си ще могат в безопасна (за себе си и околните) среда да развиват уменията и здравето си.

След като стана ясно, че в София ЛИПСВА официален байк-парк, нека посочим местата, където има нелегални и в конфликт с документацията на Софийска община съоръжения. Ще започна с Южен парк, тъй като там е най-голямата им концентрация.

ЮЖЕН ПАРК
“Меката” на софийските копачи. Почвата е песъклива и няколкото хълма под Американското посолство и Правителствена болница са буквално като швейцарско сирене. Кой ли не е кОпал през годините там - от прохождащи стрийтъри, до изявени спускачи. Най-значимият “строеж” си има и име - “Монца”. Напоследък изникнаха няколко грандиозни скока и бързи виражи, и сякаш се задържаха повече от нормалното за района. Или пенсионерите, които ги развалят, са се отказали (или починали)...
Около “Монца”-та има още няколко “гнезда” за различните нива на ползващите ги. Хубавото е, че всеки (в зависимост от уменията си) може да си намери подходящото съоръжение. Лошото е, че прелитащите по алеите байкъри са в постоянен конфликт с разхождащите деца, кучета или просто себе си граждани. Друг негатив е липсата на контрол над съоръженията и съответния риск от травми поради идиотски “инженерни” хрумвания.

БОРИСОВА ГРАДИНА
Класиката тук бе произведеното от Цветелин Иванов - микро парк с няколко дърта, тейбъл-топс и пъмп-трак. Намираше се в района на Колодрума. Колкото и извънземно да звучат тези елементи, с времето се рушат, или пък подрастващите ги модифицират дотолкова, че стават почти неизползваеми за по-широка аудитория. Отделно, парцелът е прекалено малък за пълноценно съоръжение, а и според последна информация, хищни общински структури му взеха здравето.

ЗАПАДЕН ПАРК
Преди няколко години каращите от Люлин и близките до парка квартали започнаха активна “строителна” дейност на късо трасе за спускане. Набързо се появиха няколко скока с различна височина и дори се стигна до състезание. С времето нещата отшумяха и в момента всичко е на ниво самстрой…
Друг аспект от градежите в парка е инициативата на Димитър Щуров, който по съвсем легален път издейства разрешение от Общината за направата на пъмп-трак и дори го осъществи! Съоръжението съществува и се ползва и до днес, но е само една бяла лястовица на фона на цялостната ситуация в София.

СОФИЯ ЛЕНД
Добре скрит сред дърветата и охраняван от ята кръвожадни комари, тук съществува (съвсем нелегално, разбира се) чуден микро-парк, снабден с няколко дърта и много добър пъмп-трак. Главен виновник е отново Цветелин Иванов. Идеята и реализацията са прекрасни, но отново са далеч от така желаното и липсващо за град като София съоръжение.

RING MALL
През 2015-та, покрай довършителните работи около строежа на поредния мол, бяхме приятно изненадани от изграждането на голям пъмп-трак. В началото решихме, че най-после мечтата ни за цялостно съоръжение ще се сбъдне, но уви - това е поредно решение “на парче”. Захваналите се с проекта не са съобразили, че когато поръчваш, трябва и да платиш, а главният реализатор (CrazY) много държи на тези работи… Резултатът е зле (към никак) дренирано съоръжение, което се ползва 1-2 пъти в годината за масовките на МОЛ-а. И толкова.

ДРУГИ
Със сигурност в столицата ни има още десетки места, където знайни и незнайни копачи се трудят, за да развиват хобито си.
Със сигурност в столицата ни НЯМА изграден и работещ байк-парк, който да покрие нуждата на стотици (да не кажа хиляди) колоездачи да развиват уменията си. Интелигентно проектиран, безопасен, достъпен за всички възрасти и разположен в подходящо като локация място - изисквания, които са все в ресора на Столична община.




КАКВО СЕ ПРАВИ ПО ВЪПРОСА?
Както стана ясно, през годините е имало няколко частни опита за изграждането на нещо подобно на байк-парк в различни части на София. Логично обаче, при положение, че зад тези опити не стои официална организация и завършен цялостен проект, всичко остава на етап недовършен, нефункциониращ, нелегален и т.н.
Може би знаете, че след доста силна кампания, София бе избрана за Европейска столица на спорта 2018. Това е един изключително подходящ повод практикуващите колоездене да поискат полагащото им се - условия за практикуване на спорта/хобито си, места за усъвършенстване на уменията им (байк-паркове), активна кампания, агитираща подрастващите и техните родители (т.е. гражданите на този град) за ползите от активните занимания с велосипед.
Прост пример - ако изчислите какъв е броят на гражданите, използващи изградените десетки спортни площадки през последните години и го съпоставите с броя на каращите велосипеди, ще получите доста неравностойно съотношение (познайте в чия полза)... А сега си представете стойността на една такава площадка и я съпоставете със сумата, необходима за изработването на един приличен байк-парк (около 10 000 лева).
Ако бях районен кмет, би ми станало неудобно.
За общински да не говорим…

Далеч съм от идеята да посоча с крив пръст ръководствата на общините. Те просто не осъзнават липсата на подобно съоръжение. Затова пък сме ние, каращите - да им помогнем да разберат какъв огромен и полезен потенциал крият подобни места за спорт, колко универсални за всички могат да бъдат, както и каква никаква себестойност имат.
Ако перефразирам Архимед, бих могъл да кажа:
“Дайте ни парцел, разрешение за работа и го припознайте като общинска собственост, и за месец ще имате байк-парк за чудо и приказ”!

В тази връзка, пролетта на 2015-та, инициативна група заедно с НПО Велоеволюция, стартирахме проекта Байк Парк София (BPS). Изпратихме писма с намеренията си до отговорните за това лица в Столична община и се опитваме да получим разбиране и съдействие за изграждането в началото на едно, а по-късно и на още няколко подобни съоръжения. Градът ни има належаща нужда от място, където каращите да се събират и практикуват хобито си, да общуват, да трупат опит. Място с предварително изграден план, безопасно и достъпно за всички възрасти и нива на каране.
По проект, теренът на бъдещото съоръжение ще покрива района под Американското посолство и ще включва всякакъв вид елементи за всички възрасти. В процеса се включиха няколко човека, които имат опит в подобна дейност и най-вече, желание да доведем нещата докрай.
Година по-късно, получили принципно одобрение, чакаме решение за строителна виза. През това време знайни и незнайни каращи, с помощта на Неволята, бързо и сигурно превръщат района под Американското посолство в зона за трупане на МТБ-умения. Нарекли са го Enduro Hill, снабдили са го с шест пътеки, наситени с различни елементи. Постарали са се да са безопасни и годни за каране от хора с различно ниво на умения.

Е, началото е поставено.
На ход са от Общината.


6.2016


П.П. 8.2016 И смешен, и тъжен е повода да споделя някоя и друга мисъл с продължение... ;-) С планинско колоездене се занимавам от близо седем години и от самото начало съм запомнил, как "гурутата" и "протата" ревяха, че в София нямало читав байк-парк. Всъщност, имаше едно дърт-петънце в Борисова, но алчни общинари го затриха. След това остана само Sofia land, но там пък е за вече научили се и то в конкретен стил. Изпревариха ни от Пловдив, Банско, Русе, Бургас... а "гурутата" и "протата" продължаваха да реват. И ето - повече от месец в Южен функционира четиризонов парк - слънце! Има за малките, има за неуверените, има за ендуристите, има и за самоуверените! Пътеки, алеи, скокове, дропове, виражи, падове, криви серпентини, даже и за крос-кънтристите сме се погрижили... ;-) Обиколил съм цялата страна и мога да гарантирам, че толкова богата и удобна за каране зона в градски условия НЯМА НИКЪДЕ! А и тепърва ще се разширява... И на цялото това имане, "протата" и "гурутата" мълчат. Дори не реват. Те, това мълчание не ми е ясно. Откровено казано, в началото ми беше странно, после малко обидно, а вече ми е все тая. Да, BPS е неофициален и си чака документацията, но елементите са там и децата, които ги ползват, са ежедневно нахилени до ушите! И може би точно защото не са "гурута" и "прота", за няма и седмица-две, вдигнаха нивото си и правят неща, които преди това завистливо са подминавали. А покрай тях започнаха да се появяват и заинтригувани татковци и засукани мами... ;-) Задълбочените ми наблюдения над мен самия, както и цялата т.н. МТБ-общност у нас показват, че повечето имаме пропуски. Едни в стойката, други в завиването, трети в страха от всяко по-отвесно място... за уменията да се скача и дропи да не говорим. Та, на този клисав фон, скъпи колеги, BPS е мястото, където това може да се коригира. Повярвайте, работи на 100%! Стига да иска да трупа умения, човек може да прекара в която и да е от четирите зони буквално часове, а защо не и цял ден (случва ми се няколко пъти). Стига да иска...
Спирам с менторския тон, защото не ми отива. Желая успех на всек'ви МТБ-училища, курсове и уроци. Под носа ни има разкошно съоръжение, което (ако е рекъл You Know Who) до края на лятото ще стане още по-разкошно. От името на Неволята и Феята на зъбките ви желая безаварийно каране.
И за да не стават развалени телефони, написах горното не защото ми липсва внимание. С времето се научих, че привличането на внимание е САМО И ЕДИНСТВЕНО бреме... Написах го, защото в София вече има истински байк-парк! Ползвайте го и трупайте това, което ви липсва.
Мозъчна гимнастика



Досега само веднъж съм си позволявал да "препечатвам" материал от чужд сайт и то с образователна цел. Тъй като казват, че от два пъти плагиат се на става, ще copy-paste-на нещо полезно. Свих го от страниците на obekti.bg, а те са го гепили от Bright Side.

По-важното в случая е, че е полезно и напомня колко елементарни (или пък не) можем да бъдем ;-)

ВЪПРОСИ
1.Един човек влиза под душа, но не намокря нито косъм от косата си. Какъв е този човек?
2. В Русия е на първо място, във Франция - на второ. Що е то?
3. Страшно лесно е да го вдигнеш, но е страшно трудно да го хвърлиш. Що е то?
4. Кой говори всеки език, който можете да чуете в света?
5. Мога да те събудя или да те приспя с песен. Аз ще ти говоря, но ти си луд, ако ми отговаряш. Кой съм аз?
6. Един френски писател ненавиждал Айфеловата кула. Но всеки ден обядвал в ресторанта на първия етаж на същата тази кула. Защо?
7. Кой град е най-лесно да откриеш?
8. Виждаш кон да прескача друг кон. Какво гледаш?
9. Не е известен човек, но и президентът сваля шапка пред него. Кой е той?
10. Когато е свежо, не става за ядене; когато се сготви, се извърля.
11. Има гърло, но няма глава – що е то?
12. Без писане и без калкулатор. Започнете с 1000. После прибавете 40. рибавете още 1000. И още 30. Прибавете отново 1000, после добавете 20, плюс 1000, плюс още 10. Какъв отговор получихте?
13. Кое от следните имена не трябва да е в този списък: Джордж Уошингтън, Шерлок Холмс, Лудвиг ван Бетовен, Наполеон, Нерон.
14. Кметът на града има брат на име Джон. Джон казва, че няма братя. Как е възможно това?
15. Какво не влиза в най-голямата тенджера на света?




ОТГОВОРИ
1. Плешив.
2. Буквата Р.
3. Перото.
4. Ехото.
5. Радиото.
6. Това е единственото място, от което не се вижда Айфеловата кула.
7. Рим, защото всички пътища водят към него.
8. Шахматната дъска.
9. Фризьорът.
10. Дафиновият лист.
11. Бутилката.
12. Получихте ли 5000? Грешка. Верният отговор е 4100. Направете изчисленията отново, този път с калкулатор.
13. Шерлок Холмс, защото е литературен герой, а не историческа личност.
14. Кметът е жена. Джон има сестра.
15. Капакът

Благо, творите ли?



Оригиналният текст можете да прочетете по-долу.
Изместих този абзац като начален, за да визуализирам и водя отчет и статистика на най-новата ни активност по темата "Благо, творите ли".
Става въпрос за ежемесено даряване на хора, попаднали поради бедност в списъците на Български Червен кръст (доход под 150 лева/месец). Тук влизат възрастни самотници, болни и изоставени от близките си, както и голяма група самотни майки.

Благодарение на Иво Иванов и Милена Цанова, в началото на 2015-та, група приятели и колеги стартирахме този проект. Идеята ни е да материализираме желанието си да отделяме ежемесечно малки суми от доходите си, с които да сме полезни на нуждаещите се. Закупуваме хранителни продукти, които разпределяме в пликове на стойност около 20 лева - сирене, кашкавал, брашно, ориз, леща, боб, макарони, олио и т.н. Даряването става в един от пунктовете на БЧК (Слатина), където хората (предварително организирани) идват и директно от нас получават дареното.

Контингентът е различен и целта ни е да помогнем на максимален брой нуждаещи се. Известно ни е, че няма как да покрием всички, но това не означава, че трябва да се отказваме. Отделно, помощта е двупосочна...

Ако искате да се включите и вие, с малки суми, ежемесечно:

Телефон 0899982814, Красимир Великов
CECBBGSF, IBAN BG26CECB 9790 1055 6512 00
Фейсбук група
Отчет и движение на средствата


Благо, дарим ви!





Първо мислех да не скачам в авторска тавтология, но след това ме споходи старото правило "Всяко чудо за три дни".
Изводът от това е, че на хората трябва да НИ се напомня!
Логично, не ми остава нищо друго, освен да (си) напомням...

Поне в моята глава всичко тръгна оттуки понеже отново идат празници, в които се харчат милиони за откровени глупости, си позволявам да доразвия тезата - изключително лесна за разбиране, надявам се и за изпълнение:

КОГАТО ПРЕДСТОИ ДА ПОДАРИТЕ НЕЩО ПО ПОВОД ПРАЗНИК, РОЖДЕН ДЕН ИЛИ КАКВОТО И ДА Е ДРУГО СЪБИТИЕ, ВМЕСТО ДА КУПУВАТЕ ПОРЕДНО БЕЗУМИЕ, ПРОСТО ВРЪЧЕТЕ НА РЕЦИПИЕНТА ПЛИК С БАНКОВ ДОКУМЕНТ ЗА ПРЕВОД.

Преводът може да е към една (или няколко) от банковите сметки на стотиците хора, организации и т.н. изпаднали в затруднение. Независимо каква е сумата, която сте дарили, тя със сигурност ще отиде на по-правилното място, отколкото да стимулирате бизнеса с инжектопляктори и пето*уйници!
Ако пък не ви се занимава с банки и SMS-си, просто купете нещо за ядене или от първа необходимост на обекта на вашата благотворителност и подарете на близките си плик с касовата бележка.

Направих го за 14.02, направих го за 8.03, правих го още няколко пъти по други поводи, ще го направя (всъщност, вече е сторено) и за Коледа. Усещането е страхотно! Чувстваш се полезен и малко по-малко ненужен Хомо Сапиенс.

Държа да уточня, че тази инициатива НЯМА НИЩО ОБЩО с индулгенции и прочее маркетингови похвати на религиозните бизнеси. Тя е лична и не търси нищо насреща. Едно от големите предимства на подобен акт е да изпитате себе си и близките, на които дарявате плика с документа за дарение - по реакцията им ще разберете дали наистина заслужават вниманието ви...




Ще държа тази тема "залепена" във всеки брой на Туршията, за да може винаги на напомня за себе си, както и да ви улесни за актуален списък на хора и организации, нуждаещи се от вниманието ви. Пиша го, защото лично аз имах подобно затруднение в стил "на кого да помогна". За съжаление, нуждаещите се са хиляди и няма как информацията ми да е пълна, но ще се старая винаги да има поне няколко дузини актуални линка. Изцяло ваша е преценката към кого бихте искали да насочите вниманието си.

Ако имате информация за актуални благотворителни акции, моля, пишете във формата за контакти на сайта.

Весели празници!





Национална асоциация за приемна грижа

SOS Детски селища

Отец Иван, Нови Хан

НФ "Свети Никола"

Движение на българските майки

Сдружение "Усмивка"

Летен лагер по изкуство за децата от дом "Христо Райков" Габрово

"Шарената къща"
ДДЛРГ село Доганово

ДМС кампании за помощ
Чорапчовците на Мимси

Иво

Митко

Вальо

Николай

Йоан

Амелия

Даниел

Димитър

Светлана

Александър

Вержи

Боби

Бети

Женя

Мария

Камен

Цанко

Боби

Асен

Димитринка

Веси
Вики
Любчо

Гери
Мария
Вики
Евгени

Васко

Ива
Вальо
Иван
Пламен
Индекс туршиляци




Сайтът си имаАрхив, в който можете да проследите какво се е случвало през годините по родните зеленчукови полета. Тъй като идеята ми е да бъде онлайн списание (периодика), в различните броеве са "разхвърляни" голямо количество персонажи и есета. Отделно, вПисменаможетеда откриете мои и чужди писания, публикувани тук.
Целта на този Индекс е да ги подреди по азбучен ред, за да може по-лесно да намирате търсеното съдържание.






140 идеи- графити студио с особен поглед.


Александър Спасов- патладжан, лекар (кардиолог), певец и музикант.


Боби Бомбата- див чесън, МТБ състезател, собственик на магазиниBSX.


BG солджър в USA-анонимно интервю на една Зелена барета


Валентина Гайкич- люта чушка, лекар (кардиолог), слуша, пее и свири.


Деси. Чушева - червена чушка, танцува, абитуриентства и раздава чар.


Димитър Дачев- зеле, фотограф, кинаджия, инженер, певец и музикант.


Добро хрумване - Влади Кирилов и Любомила Кривошиева. Добри хора.


Ева Радулова- зелка, керамичка, издирва яко момче да ѝ носи гипса.


Елица Иванова- биолог, БФБ, филантроп


Златка Василева - музикален терапевт


Златка Димитрова- Супа Бар


Зорница Стоянова - йога за деца


Ивайло Динков- домат, лекар (ОПЛ), психосоматик и изследовател.


Илия Христов- домат, лекар (ОПЛ), турист и алтруист.


Кирил Ангелов- краставица, лекар (ОПЛ), музикант, DJ


Красимира Кирчева- карфиол, архитект, астролог, ценител

Красимира Хаджииванова - Красита; блогър


Лора Желязкова-броколи, фотограф, турист, естет


Лъчезар Димов- див чесън, скиор, гмуркач и гражданин на света


Лъчезар Цеков- морков, програмист, спортен екстремист, пътешественик


Лъчезар Христов- картоф, лекар (ОПЛ), колекционер, скиор, пътешественик


Любена Нинова- червена чушка, музика и глас, поет


Любомир Ботушаров- домат, юрист, МТБ деец, собственик наmtb-bg.com


Любомир Сергеев- морков, фотограф, артист, музикант


Людмил Дончев- практична шматка, музика и глас, фотограф, байкър


Людмил и Поля Божкови- коприва/артишок, кинаджии, музика, инспиратори на вдъхновения иЛавандули


Мануела Дренска (Ману)- домат, инструктор по планинско колоездене, професионален МТБ водач


Мариан Гяурски- карфиол, историк


Мариана Пенчева - Майка Тереза от Търново


Мария (Мимси)- просто един добър човек

Милена Бояджиева- обяздва коне всякакви


Николай Стамболийски- морковшон, спортист, собственик наNiko Bikes


Николай Тодоров- праз, икономист, музика и вдъхновение, собственик наНа Тъмно


Орлин Цветков- моряпа, лекар (кардиолог), музикант, турист


Павел Крачунов- кисела краставичка, музика и глас, собственик на АВАНГАРД ЕНТЪРТЕЙНМЪНТ


Пенко Пенев- люта чушка, туризъм, собственик наNT Видео


Петя Данкова- лук, музика и глас, муз. директор на Voice Academy


Поля Чакърова-Александрова- броколи, журналист, меломан, пътешественик, главен редактор на GRAZIA


Райко Стефанов- морков, спортист, всичколог, собственик намагазин Колелото


Светла Йорданова- патладжан, фотограф, поет, експериментатор


Свобода Ловджиева- чушка, лекар (кардиолог), куратор, естет


Спасителен център за птици в Стара Загора - интервю с Руско Петров и Дарън Уийкс


Стоян Михалев- рукола, музика и глас, композитор, продуцент, политик


Таня Даскалова -професия свежар


Теодор Петров- капия, спортист, автомобили, екстремизъм


Тодор Ангелов- картоф, спортист, състезател, позитив


Formalno. За културата и бахура- online списание за култура


Христо Йорданов- божур, градинар, екс-политик, собственик наYourGardener


Цветелин Иванов- гъба, спортист, МТБ-ст, златнорък, мениджър вRAM bikes


Яна Стоянова- домат, актьор, писател, педагог, собственик наЦЗ Слънце











АЛИАНСНИТЕ РОДИТЕЛИ

8.МАРТ

БАЙ РЯКОВ

БАЛКАНЧЕ
BATTALIA

БАЩИ-КАРТЕЧАРИ

БЕГЛИКА 2012
БИТОВ КОМБИНАТ

БЛАГО, ТВОРИТЕ ЛИ?

БОЛЕСТТА HOMO IDIOTICUS И ЛЕЧЕНИЕТО ѝ С БЕГЛИКА ФЕСТ

бракУВОне
БУДИТЕ ЛИ?

БЮСТАБАНЛИИ

В КРАК С ВРЕМЕТО

ВЕРОУЧЕНИЕ FOR DUMMIES

ВИДЕОПРОДУКЦИЯ
ВЛАСТЕЛИНЪТ НА ЗАДРЪСТЕНИТЕ

ВРЕМЕ Е ЗА FILF
ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО

ГАЗОВИТЕ ШИСТИ И БЪЛГАРСКИТЕ ГЛИСТИ

ГРУПИРАНИТЕ АТАКУВАТ

ГРУПОВ ТЕКСТ

двуСОЦиоличие

DUM SPORO, SPERO!
евоВЛЮБция EURO-ПЕДИКУЛОЗА
ЕВРОЧИЙЗЗЗБОРИ
ЕДИН МЪЖ, ЕДИН КАРАМФИЛ, ЕДНА ПАМЕЛА

ЗА КРИЗАТА И ПАСТИТЕ

ЗАПЪРТЪЧНА РЕВОЛЮЦИЯ

ЗА ХОРАТА И ПИШКИТЕ

ЗА ХОРАТА И ПТИЦИТЕ

ЗА ЦИГАНИТЕ, САПУНА И ПРИМИТИВИЗМА

ЗАЩО НЕ СЪМ НАЦИОНАЛИСТ (НА ТРЕТИ МАРТ)

И ДЖЕДАЙ, И СИТ СЪМ

ИЗНЕВЯРА

КАК СЕ СТАВА ХЕЙТЪР

КАРТОГРАФИЯ

КРИЗА

КРИЗИСЕН PR
КРИЗИСЕН PR В УЧЕБНИЦИТЕ ПО ИСТОРИЯ

КОЛЕДЕН MILF

КОМ - ЕМИНЕ С НОВ РЕКОРД И ШАМПИОН

... КУЧЕТАТА СИ ЛАЯТ
КЪРТИ - ЧИСТИ - ВОЗИ

ЛЕКАР В БГ

МАЛКО ПРАВО. АВТОРСКО

МЕЖДУЗВЕЗДНИ ВОЙНИ

МНОГОСТРАДАЛНА НЕДОЕ*А

МПС ДУАЛИЗЪМ
МУЗИКАЛНА ДРЪГЛИЦА
М.У.Т.Р.А.Г.О.Н.

М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р.

НА ЛЪЖАТА КРАКАТА СА... МРЪСНИ

НАРОДНИ ДРАЗНИТЕЛИ
национаГлисти

... НИ ПАЗИ

НОВОГОДИШЕН ТРИПТИХ
ОБЕКТИВЕН СУВЕРЕНИТЕТ
ОБИКОЛКАТА НА ВИТОШКА

ОБИЧАМ ТЕ, МАМО

ОБРАЗОВАНИЕ

ОДА ЗА РЕВНОСТТА
ОТВОРЕНО ПИСМО
ОЩЕ ЕДНО ДОБРО ХРУМВАНЕ

ПЛЮСОВЕ ОТ МИНУСИТЕ

ПОЛИтика

ПОЛИИИ, ТЕХНИКАТА

ПОЛИТИЧЕСКА ОМРАЗА

ПРИДВОРНИ МУЗИКАНТИ

ПРИТЧА ЗА КАРТИТЕ

ПРИТЧА ЗА ТРИТЕ ЗЪ
ПРОГРАМИРАНЕ FOR DUMMIES
pro-КУР, ааа тУра

ПРО-ТЕСТ
ПРОТЕСТ... И КИФЛИ
ПРОШКА

РАФИНИРАНЕ
РЕКВИЕМ ЗА ВАРНА

РОДНОТО ВЕЛОПРОИЗВОДСТВО

РОДОПЧЕ

РОЖДЕН ДЕН. СПОДЕЛЕН.

САМОДОСТАТЪЧНОСТ

СЕМЕЙНИ КАЛАМБУРИ

сМИРеНИЕ

SMELLS LIKE TEEN SPIRIT
SOFIA ROCKS

СССР - митове и легенди за Втората световна

СЪСТЕЗНАНИЯ И СЪСТЕЗНАТЕЛИ

ТЕЛЕДРИСИЯ

TILFОМАНИЯ
ТРЕСКА за ЗЛОто

ТРУП ЗА ПРАЗНИКА

ТУ БИ, ОР НОТ ТУ БИ

ФЕВРУАРСКА ЗЛОБА

ФИЛОФОБИЯ

ХИМИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ

ЧОВЕК - ТОВА ЗВУЧИ ГРОЗНО...